Помниш ли денят, нашият ден
като два гълъба летяхме
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи.
Но щастието е от мигове красиви
на порции влиза в сърцето
и там остава да топли душата.
Радвай се всеки миг, всеки час,
че нас ни има в този объркан свят.
А любовта ни разцъфтява и расте
сърцата изпълва с топлина и зов
да не свършват красотите в душата.
О, каква любов, безумно луда
светеща и шепнеща ласка за сърцето.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
