Не прегръщай лицето сурово аз вече умрях.
Не загръщай с тъгата си вяла очите ми сини.
Няма, ах, да няма ги те.
Гласът и той не... тупти
Бягай, вече ме... няма.
Вече избягаха вяра, стих, и бели коне...
Сега изпращам мъка, хлад, и прося за още
удар, грях, студ, звук,
хлад, тъга, крах, глад,
глас, звук, тъга, стих!
Умирам аз вече, лъха миризма от гроб неопят.
Приемете вика - моята тайна, умряла в лъжи.
© Павел All rights reserved.