Понякога
Понякога държа се безобразно
и с криви ноти в прави петолиния
и в гневен стих написан, да те дразни,
изписвам ти присъдата – под линия.
Понякога си спомням младостта си,
пробужда се онази – непокорната.
И смело-безразсъдна в дързостта си,
оспорвам до прегракване безспорното.
Понякога от кожата си тясна
излизам и изригват пак вулканите.
И остарях, но няма да порасна,
а ти и старостта ще си останете.
Понякога с добро ме споменете,
на гробища за мене не раздавайте.
Аз мразя, знаеш, къса ли се цвете.
А да съм мъртва, хич не се надявайте!
Понякога ще идвам невидима,
звезди и котки ще прегръщам сънени.
Така ще знаеш – тук съм и ме има.
Ще ме намериш по пътеки трънени.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
