Понякога е нужно да избягаш,

с липсата си нощем да го давиш.

Понякога е нужно да те няма,

да изчезнеш,да не се обадиш....

Понякога е нужно и е редно

до тебе да присяда мълчаливо.

Събрал вината си във шепи-

да дави егото си инатливо.

Понякога...понякога е криво!

На времето юздите да упънеш...

Смирено,мълчаливо,безнадеждно...

Да тръгнеш без назад да се обърнеш.

Понякога трохите идват твърде много,

когато сит и сляп не спираш да гощаваш.

Забравя се любов и вярност твърде често,

оставяш болката да зее и прощаваш.

Понякога е трудно да събираш 

душата си до бяло омерзена.

Врата и спомен да затвъшнеш...

Любовта ти да остане несломена.