Oct 27, 2007, 12:38 AM

Понякога навярно си уморен

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Понякога навярно си уморен от мен.
От мойта смяна на настроенията.
От моя характер с няколко лица,
които изобщо не си приличат.
От моята странност и небрежност,
с които те дарявам всеки ден.
От моята избухливост, която
не веднъж те е ядосвала.
От моето любопитство, което
така опъва като лък и къса нервите ти.
От моята претенциозност и желание
за много повече...
от моята лекомисленост и откровеност.
От моето детско и недоразвито мислене,
както казваш ти...
И най-вече, понякога навярно си уморен
от моята любов, с която те удостоявам
във всеки удобен момент.
Но ти си свикнал със нея... свикнал си
с мен... странно момиче, със толкова
много мечти, фантазии и развинтено въображение.
Понякога навярно си уморен от мен.
Заминаваш... е, заслужи почивката си.
Искрено се надявам тези чувства да ти
долипсват там... за да се върнеш по-скоро...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...