Jun 30, 2010, 7:46 PM

Попей ми

  Poetry
1K 0 3
Попей ми. Аз ще те слушам. И сякаш това ще изтрие мръсотията от този ден. Попей ми. До теб ще се сгуша. Ще знам, че песента е само за мен. Попей ми.  И нека тази песен отвори всички мои сетива. Попей ми.  Животът така е по-лесен. Нали живеем само за мига? Попей ми. И нотите самички ще излизат. Ще галят утрото на всеки ден. Попей ми.  Със лирики светът ще се зазида. И няма да изглежда вечно уморен.    
Защото този ден е мръсен и мръсни ще са всички дни оттук нататък. Но ако всичко почва с песен, то всеки ден ще носи своя жегващ отпечатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нечие създание All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря на всички
  • Страхотно. С песен нещата са много по-лесни. Да, наслади се на мога, това е най-важното в този живот, още повече, когато в изпълнен с повече мрак, отколкото светлина. хареса ми
  • Както казва една моя приятелка - музиката е най-красивото нещо създадено от човека! Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...