Изгубих те...
А всъщност аз съм изгубена
сред думи, пътища и хора.
Сега седя на кръстопът и чудя се
по кой ли път да поема
Пътищата три са – не, четири.
Четвъртият е този назад,
но по него да тръгна аз не мога...
Три пътя пред мен стоят
и мамят ме със своята неизвестност..
А бурята в душата ми вилнее...
Попътен вятър може ли да бъде тя?
Попътен вятър,
който води ме към тебе…
© МД All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
