Dec 10, 2019, 3:41 PM

Попътен вятър

  Poetry » Love
749 0 1

Изгубих те...
А всъщност аз съм изгубена
сред думи, пътища и хора.
Сега седя на кръстопът и чудя се
по кой ли път да поема
Пътищата три са – не, четири.
Четвъртият е този назад,
но по него да тръгна аз не мога...
Три пътя пред мен стоят
и мамят ме със своята неизвестност..
А бурята в душата ми вилнее...
Попътен вятър може ли да бъде тя?
Попътен вятър,

който води ме към тебе…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...