Поредна нощ на пръсти тихо си отива
Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива
и шепне ми без глас: Звездиците преброй,
ти нощна лястовице, тъжен козодой,
една е твоя, намери я. Обич жива,
ще грейне в твоя сън, ще ти покаже свят,
където влюбените тихо, кротко спят
душите им люлея аз в хамака лунен,
а славеят в липите тихичко изпял,
с безкрайна нежност птича твоята печал,
за да заспиш сърцето с трели ще целуне.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
