Обичайна сутрин
ставам от леглото си
разтегнато от снощи
жълти зъбки търкам
с четката проскубана
няква котка май
настъпвам...
мажа си филия
постна
снощи пак съм имал гости
яко беше в дискотеката
силни бяха питиетата
пробвахме и канапетата
яко беше да но след седмичка
или две...
знам че пак ще тичам по
аптеките
© Христо Манчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
