Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите.
Разказали са всичко. И мълчат.
А през нощта говорят. Само умните.
В доволство глухите тогава спят.
Разсъмва се. И котката протяга се.
Градът се буди. Смръщен, сив, студен.
И срещата ми с лудостта отлага се.
С поредният пресниман лошо ден.
© Надежда Ангелова All rights reserved.