Feb 10, 2019, 4:22 PM

...поредният пресниман лошо ден. 

  Poetry
494 9 10

Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша  чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че  утро е. И мъдро е...Комай*.

 

Разпадат се. И едносрични думите.
Разказали са всичко. И мълчат.
А през нощта говорят. Само умните.
В доволство глухите тогава спят.

 

Разсъмва се. И котката протяга се.
Градът се буди. Смръщен, сив, студен.
И срещата ми с лудостта отлага се.
С поредният пресниман лошо ден.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Комай - Hареч. Остар. Като че ли, почти.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??