10.02.2019 г., 16:22 ч.

...поредният пресниман лошо ден. 

  Поезия
493 9 10

Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша  чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че  утро е. И мъдро е...Комай*.

 

Разпадат се. И едносрични думите.
Разказали са всичко. И мълчат.
А през нощта говорят. Само умните.
В доволство глухите тогава спят.

 

Разсъмва се. И котката протяга се.
Градът се буди. Смръщен, сив, студен.
И срещата ми с лудостта отлага се.
С поредният пресниман лошо ден.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Комай - Hареч. Остар. Като че ли, почти.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??