Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
10.02.2019 г., 16:22 ч.

...поредният пресниман лошо ден. 

  Поезия
415 9 11

Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша  чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че  утро е. И мъдро е...Комай*.

 

Разпадат се. И едносрични думите.
Разказали са всичко. И мълчат.
А през нощта говорят. Само умните.
В доволство глухите тогава спят.

 

Разсъмва се. И котката протяга се.
Градът се буди. Смръщен, сив, студен.
И срещата ми с лудостта отлага се.
С поредният пресниман лошо ден.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Комай - Hареч. Остар. Като че ли, почти.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дани! Мъдрост моя, прегръщам те!
  • Петел и котка на граничната бразда
    помежду утрото( внезапно помъдряло)
    и смачканото чувство, че с нощта
    си тръгва важна част от нещо цяло...

    Аплодисменти, Невероятнице!
  • Харесах за пореден път творението ти, Наде - и в Любими!
  • Гавраил, Веси, Миночка, Красе, Руми, Иван, Марийче, благодаря ви! От сърце!
  • Ти и от накъсани едносрични думи успяваш да направиш поетичен наниз, който предизвиква възхищение в читателя! Умница си ми ти!
  • Хубав стих. Поздравления!
  • Много, много ми хареса! Поздрав!
  • ...а ти си мед във топло мляко... в преснимания лошо ден..Стихът-перце на твоята капела!..препоръчвам. Благодаря Наде.
  • Всичко се преживява,умнице!
  • Споко. Нали само се отлага, а не се отменя Уникална си!
  • Надя,явно Лудостта ни отбягва.Все още не сме достойни за нея.Но някоя вечер...
Предложения
: ??:??