Художнико,
да я нарисуваш не успя,
истинска, каквато винаги е тя
във мечтите и в съня…
Сега почни от светлите очи,
в които има огън и звезди,
и толкоз нежна красота
на ранимата душа…
С дъх погали лицето бяло
във усмивка засияло,
с устни опиши овала мек,
виж се вече - прероден човек…
Ръцете потопи във вълните
огнени и буйни на косите,
мед и вино от устните отпивай
и после пак я нарисувай…
Художнико…
© Мария All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
