Посещение при Минотавъра
Той бе някога мой.
Във мечтите ми.
И със него запалвах
и загасвах деня.
Чаках дните,
във които го няма,
да се пръснат
от чакане,
като топчета
от броеницата с кехлибарите.
Той бе винаги само мейлове
ненаписани,
постепенно
с мелодия
ме оплиташе, пишех стихове.
Обещания
и вълнение бе,
нежност някаква,
напрежение,
и жужах срещу вятъра,
като жилка на лист,
в който със нокти съм късала.
И сега той е мой.
Не преставам да търся
нещо сигурно.
Нишка на Ариадна?
Може би.
Чака ме Минотавъра.
© Павлина Гатева All rights reserved.
