Послание

                                                                                           в памет на моята баба

                                                                      Звезда ли си...

                                                             или си цвете...

                                      или в асмата кротко се таиш?!

                                              Къде е твоят пристан –

                                                       някъде сред боговете

                                      или навярно сред градината седиш...?!

                                              Къде развяваш бялата забрадка,

                                                       кога се смееш и кога скърбиш?!

                                              Отминаха лета безмерно много,

                                      а  ти невидима – летиш, летиш...

                                             Надявам се да си във бяла роба,

                                                   въздушно-нежна, все тъй добра

                                            и много силна  и смирена,  кротка

                                                         да си във свят от обич сгрян...

                                             И тръгна си  всред   жарко лято,

                                       и юлско слънце те изпрати със тъга,

                                                             и зрелите кайсии

                                                                          плачеха във златно

                                                       и някак крушата

                                                                                  привела бе снага...

                                                           Звезда ли си,

                                                               или си цвете... 

                                                  или загадъчно сияеща луна,

                                                             а може би хамак –

                                                                               от светлина изплетен –

                                                             полюшващ се в сърцето на деня...?!

                                               И колко ли вода изтече,

                                       и колко ли пътеки извървях –

                                                     аз вярвам – тук си и не си далече –

                                                                    светица във икона те съзрях!

                                                              Звезда ли си...

                                                                  или си цвете...?!

                                                 Или си скрита  свежест в утринта...

                                                 А  може би си тон

                                                                        във щурчовата песен ,

                                                       или светулка си –

                                                                        всевиждаща в нощта...?!

                                                 Където и да си стаена

                                                                          във безкрая –

                                                                изпращам до звездите своя стих

                                          и ти сред тях безгрешно ще го разпознаеш –

                                                                               със моята любов го оцветих...