ПОСЛАНИЯТА НА ВЕЧЕРТА
Романтиката в сумрака е спряла,
промъквала се с среброто на нощта.
И малка част от пътя извървяла,
нопомня ми за хиляди неща!
Вторачвам се във северната мечка,
от мойте селяни наречена "кола",
оглеждам също млечната пътечка
която прави нейната среда
Това е още кумовата слама,
пътека лунна но не във океан
и хиляди звезди във тази панорама
и тайните им гдето аз не знам.
Дали Ореон се сваля с Андромеда?
Чий нива сега Ралото оре?
И в Историята, за мен бледа,
дали е Лебеда едно мюре?
И така замислен в здрачината,
аз сам измислих този навик стар!
Нощта за мене има в тъмнината
не малко хубости и своя чар!
22.07.2012, Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.