Как не виждаш в тез очи алените лилии,
колко болка са събрали, как безмълвни плачат?
Изцедиха в мене всички сили
и капка надежда да им върнеш чакат...
Но уви, ти си там някъде...
прегърнал друга и щастлив привидно.
А аз място не мога да си намеря навсякъде...
Чудя се какво да сторя със сърцето си, да остане скрито?
Как не ме усети в дъжда на мечтите ми,
да те галя с моите красиви алени лилии?
Как не почувства на сърцето сълзите ми?
Но защо ли питам - та ти дори не ме помниш навярно... ...