Ако са ти отнели всичко
и ако във гърдите ти е тежко,
в сетен полет, като птичка,
с криле изтривай бремето човешко.
Ако въздухът не ти достига
и мрак очите ти покрий,
запей ти песен със последна сила,
звукът и нежен мрака ще изтрий.
Затуй не спирай никога да пееш
и полета на птиците пази,
така единствено ще оцелееш
без болка, мъка и сълзи.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
