Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява.
Затанцуваха листата
с вятъра студен...
Танцът ме докосна,
стана светло в мен.
Горе на небето,
и слънцето изгря.
Кокичета бели...
надигнаха глава.
Зима е...
последния сезон...
Но Животът продължава,
и със зимен фон.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
