Последен танц със сенките
Залезът кървав е огнена бездна,
гасне денят ми, замлъквам и аз.
Празно и тихо е, болка телесна –
взрив на звезди в полунощния час.
Златно сърце или бледа химера,
шепне надгробие хладния зов,
клетница тленна дома си намери,
в дебрите дяволски, тъмен покров.
"Би ли умрял, би ли станал ти жертва,
меч и куршум вместо мене поел?
Би ли изрекъл съдбовната клетва,
мойта отрова във себе си взел?"
Гаснещо слънце, безстрастен свидетел,
в мрака безкраен потъва света,
аз се погубих, но ваш е заветът,
в гроба землист нека спи любовта...
© Мария Митева All rights reserved.
