Последната ми дума
Последната ми дума е Мълчание.
А последния ми изстрел - точен.
Колелото се върти (за наказание).
Празното е винаги високо.
Търсих две очи,(да се сбогуваме),
Защото знаех - ще ги няма вече.
Не ги открих. И "Всичко хубаво!"
Никой от нас не изрече...
Празнотата ми преля. И се удавих,
В мига, когато паднах от високо.
В двете си ръце държах светкавици,
Но не исках с тях ,да паля огън.
Не потърсих вече, никога очите.
Ако съм птица - ще умра сама!
Живее нещо, докато се вижда.
(Паднах от сърцето на скала).
И олекнах, някъде... Със сто години.
Започнаха да ми растат крила.
И на прах да стана - ще ме има!
Там... Високо! В празнотата.
© Andriana Valkanova All rights reserved.
