abandoned_girl (Петя Терзийска) abandoned_girl (Петя Терзийска)
115
Nov 1, 2006, 12:19 AM

Последната надежда...

  Poetry
794 0 3

Светлината във тунела спира да мига.
Очите ми се взират в нищото.
Въздухът наситен отново не стига.
Светът и животът - всичко измислено...
Ръцете ми протегнати докосват вятъра.
Сълзите ми пресъхнали се стичат по лицето.
От Рая и от Ада безмилостно отпратена.
Със тежки удари тупти във мен сърцето.
Опитвам се да бъда аз отново силна.
Опитвам се да дишам въздух черен.
Отпаднала и уморена, толкова лабилна,
не мога вече да открия пътя верен...
Изправена отново и сама на кръстопът.
С глава все още гордо вдигната.
Да се боря вечно, докато сълзите спрат.
Но знам, че края още не съм стигнала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Много силен и изстрадан стих! Намери по- скоро изхода на лабиринта!
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Вдигнала си глава - продължавай напред!
    Поздрави!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Не,не си-пътят е дълъг,и освен с болка,е обсипан и с радости!
    Успех,мила!
    ...
    Сълзите ми пресъхнали/пресъхващи / се стичат по лицето...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0