Последната октава
Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни...
и пишеш бавно нотите на стона.
Звукът му трепва и така... боли.
До изящното кресчендо. В тона...
И по един безкрайно остър ръб
на дива вечер, още по-безкрайна,
разлистената бавно нежна плът
ще ти разкаже малките си тайни.
Страстта ти кипва с оня аромат
на нощни орхидеи и канела.
По стръмните му върхове трептят
извивките на бялата дантела.
От глезена до финия ѝ гръб...
по струните следите ти остават
Без думи си... а нотите са сърп...
достигаш бавно следваща октава...
Жени Иванова,
1 февруари 2021
© Jasmin All rights reserved.
)))
