Последните трохи от твойта обич
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИ ОТ ТВОЙТА ОБИЧ
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш.
Каквото и да кажеш – е излишно.
Могъл си да го сториш – ако искаш.
След теб остава зимната въздишка.
И беше хубаво, щом бяхме близки.
Студът ще плъзне пръсти по стъклата,
в сълзата ми ще изкристализира.
Но в бялата му ледена соната
красивото не трябва да умира.
Пашкул за неродена пеперуда –
тъгата ми е перлена висулка,
преляла подир слънчевата лудост
по клепките ръждиви на олука.
© Валентина Йотова All rights reserved.
