Jan 30, 2024, 12:36 PM

Последният пламък

405 1 0

В деня, когато ми просветна,

пред мен не виждах хоризонт. 

От сълзѝ сдобих се с късогледство. 

Самотата си превърнах в дом. 

Не виня за разрухата никой, 

нито някой за мойта съдба. 

Даже Господът трижди ме вика, 

(на инат още тъпча пръстта.)

А пък днес се оплаквам посърнал, 

като грешник приклекнал за прошка, 

вместо в твойта душа да потъна, 

пак подлагам гърба си за нож... 

Този навик е тежка угроза, 

предизвестник на дълга тъга, 

дето вдишваш на глътки - тормоз 

и издишваш със болка - вина... 

Не плачи за надеждата. Няма я. 

И какво, че приех любовта? 

Който вярва в последния пламък, 

нему първи изгаря свещта... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов

29.01.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...