Jul 26, 2005, 10:52 PM

Последният Динозавър

  Poetry
1.2K 0 4
Като капка зелено мастило
в далнината се стича
този, който беше най силен…
Отива си!
Почти на точка прилича.
Но точно
на хоризонта пред празната бездна,
на милост и жал непривикнал,
обръща се той
и със сила последна
пак своето стадо извиква.
С кървяща опашка следата разравя
отваря на времето тежкия пясък
в гнездото студено, яйцето поставя
-тишина,
оглушала от страшния крясък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...