Последният есенен лист
ПОСЛЕДНИЯТ ЕСЕНЕН ЛИСТ
Луната покрай хълма се търкулна –
семчица в дланта на южен вятър.
От нея ли на заранта ще лумне
бликащият цвят на светлината?
Какво сънувала съм, не разказвам.
Понякога е нужно да се скрие.
Което нося и тая на пазва.
Защото може и да ме убие.
Душата ми да грабне някой дебне,
в юмрук да стисне писъка ми птичи.
Но аз не искам да съм непотребна,
щом имам малко време да обичам.
Знам – пътят никъде не продължава.
След него мракът е непроходим.
И любовта, в която се раздавам,
дано да не изчезне – яко дим.
© Валентина Йотова All rights reserved.
