Nov 12, 2020, 8:12 AM

Последно сбогом 

  Poetry » Love
208 1 0

Здравей Любов... Несподелена!

И ето аз съм тук, макар и на хиляди мили далеко.

Знаеш ли?! Искам да съм красива...

Но трудно се слага спирала на плачещи очи.

Но ще  поплача, за да отмия тъгата... вината и самотата.

И после слагам червило, за да може да лъжат устните красиво.

Червено избрах, за да не личи как прехапвам устни  до кръв, за да мълчат.

Здравей любов... Несподелена!

Опитвам да бъда красива!

Представили си ме сега?

Толкова красива и облечена в самота...

Нелепо изглеждам може би...

Но трябва да скрия това!

Да завърша тоалета е нужно, 

Ще сложа обувки високи, за да погледна над всичко това. 

Ще пръсна парфюм и напред ще продължа...

Да потанцуваме тази нощ, 

Песен сърцето ще пее...

Ще си представя теб до мен и в танца ще се слеем.

Ще изживея този миг  с теб докрай. 

Ще те прегърна и целуна, а после ще трябва завинаги да те пусна...

И ето залезът е тук - виж колко огнен и красив е.

Изпепелява ни, изгаря...

Седни до мен, че залеза се скрива

Последно сбогом може би 

И след това да се изгубим в тъмнината.

И утре всичко ще е  друго,

забравили за тази нощ.

Здравей приятелю... Здравей.

 

 

© Ренета Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??