Последно закъсняло Сбогуване
(В памет на Мишо Крънтев... Липсваш ни)
... Препускащи коне в безкрая...
Нима съм аз, нима не съм.
Не питам днес къде е Раят,
още рано е за сладък сън.
... Гривите размятат се в тълпата...
И търсят свойта глътка топлина,
отлитат щъркелите, идва тишината...
И питам – ти от тук какво прибра?
Взе ли си усмивката последна,
приятелите, своите, децата -
прибра ли своя малък свят в тъмата непрогледна?!
Остави ли ни тук да гледаме след теб... в мъглата?!
И взе ли свойто утре, нашто вчера,
последното за теб от днес.
Не сме сами, но теб те няма:
Не ще празнувам... липсата на вест!!!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
