Последното плаване
Като стара шхуна
все напред поря вълните.
Щом поема със мусона,
сменям опиянен фасона.
Разпънах платната.
Поех смело на юг.
В трюма сгънах тъгата,
доказвайки сила напук.
Знам, ще скърца кийборда,
вятър лют въжето ще къса
Но осанка ще въздигна аз горда
и вежди няма да въся!
Само още веднъж
в морето искам да плувам.
Да докажа, че още съм мъж
и на никой не ще да робувам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
