Последното плаване
Като стара шхуна
все напред поря вълните.
Щом поема със мусона,
сменям опиянен фасона.
Разпънах платната.
Поех смело на юг.
В трюма сгънах тъгата,
доказвайки сила напук.
Знам, ще скърца кийборда,
вятър лют въжето ще къса
Но осанка ще въздигна аз горда
и вежди няма да въся!
Само още веднъж
в морето искам да плувам.
Да докажа, че още съм мъж
и на никой не ще да робувам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
