Nov 27, 2010, 2:36 PM

Посока Бяло - Вечно Черно 

  Poetry » Civilian
720 0 1


Решаваш - отказваш, отлагаш - гориш!
Май никак спокойно ти вече не спиш?!
Скъсява се скоростно отвесната линия -
искаше бягство, а посегна към химия!
Навънка е пролет, а в душата ти студ,
защото се тровиш и се правиш на луд.
Посягаш за още. Нима времето спираш?
Дръпни се назад, защото инак умираш!



© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??