Сега вървя по другата посока,
посоката на Първата Любов.
Ах, как скърбя, че е далече
примамливо желаната мечта.
Защото тя е забранено вино,
което устните ми вкусват със наслада.
Приличащо на омайно биле,
упойва мъката ми до забрава.
И чувствам как душата се разтваря,
като свободна птица тя лети.
Облякла дрехата на ангел - бяла
- все по тоя път върви.
© Латинка-Златна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
-ки