Сега вървя по другата посока,
посоката на Първата Любов.
Ах, как скърбя, че е далече
примамливо желаната мечта.
Защото тя е забранено вино,
което устните ми вкусват със наслада.
Приличащо на омайно биле,
упойва мъката ми до забрава.
И чувствам как душата се разтваря,
като свободна птица тя лети.
Облякла дрехата на ангел - бяла
- все по тоя път върви.
© Латинка-Златна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
-ки