Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
May 15, 2018, 7:56 AM

Поспи, Мария 

  Poetry
1236 14 20

Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.

 

Последен цвят с единствена пчела
спаси, ала пчелата я ужили.
Сега живее с тъмни очила,
а шалът ѝ е скъсано бесило.

 

Люлее се на нежния ѝ врат
досущ като махало на часовник,
опипва мрака в такт напред-назад
и търси да открие бяла сова.

 

Криле ѝ трябват, само че стои
на ръбче от живота и се моли
за този, от когото се бои,
защото ѝ е син – душевноболен.

 

Мария е отвикнала да спи
и с белите си пръсти гали мрака,
додето паметта ѝ се стопи
до онзи миг, когато е изплакал.

 

Поспи, Мария! Мракът е дете,
косите му на липов цвят ухаят.
До утре вечер пак ще порасте,
но твоята любов ще го познае.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??