Посрещане на победителите
Преднощ.Венера пак е тук.
Нали под знака й съм роден:
хоризонта е останал без звук
в кървава жарава пред мен.
Бих искал да ти се извиня!
Защото мъртвите са в Троя.
Оттогава не всякоя война
помни как ехото повтаря боя.
Елена носи победния си плен.
Но сънува любовта на Парис!
Нима си влюбена още в мен?
Или сънищата се повтарят?!
Ще те посрещна и сторя поклон.
Мълчанието ми тихо ще ридае.
Вятърът ще изгуби своя стон,
щом петел ми възвести омаята.
© Стойчо Станев All rights reserved.
