Театърът на живота се разиграва,
постановката остарява и се подновява.
Сценарият вече се пише самичък,
а поет се мъчи не само едничък.
Актьорите, както Шекспир е казал, сме ние,
а светът е сцената, която така плени ме.
Поставяме си маски и окраски пищни,
но оставаме отвътре зверове тъй хищни.
Публиката пляска на всяка крива гримаса,
опиянява се, пълзи под коя да е маса...
А актьорът, който не цели да се преструва,
на хората със златни маски слугува...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up