Постой за малко преди изгрев
ПОСТОЙ ЗА МАЛКО ПРЕДИ ИЗГРЕВ
Любовна ще е тази нощ –
със цвят на кипнало индиго.
Липите диплят дъхав клош
над прималелите колиби.
И ронят аромат безкрай
в бездънната небесна чаша.
Ухаещо на летен чай,
послание ли Бог ми праща?
Че болката ще преболи,
ще съмне – рано или късно.
Макар ръждясали игли
на мрака бримките да късат.
Все нейде ще намеря брод –
да прекося през листопада.
Защо да блъскам цял живот
ръце в невидими прегради?
Аз знам, че любовта е храм.
Излъжеш ли се да наминеш
край него – обич ще ти дам.
А другото – и грош не чини.
© Валентина Йотова All rights reserved.
