Mar 24, 2007, 10:20 AM

ПОСВЕЩЕНИЕ

  Poetry
681 0 4
ПОСВЕЩЕНИЕ

/със шесто зрение/


Във погледа ти скрита
е пърхаща Вселената.
Тъй дълго скиташ се –
през пръстите изтича
избухването, сблъсъка,
Човешкото начало
и райските селения,
... и онзи див, разпален
Сервантесов дух,
посрещал непознатото
по пътя си, осеян с знаци.

Прахът от нищото
натрупва се немилостно
там, дето видения
лъстиви припалвали
са страстите.

Какво е вечност –
низ от мигове
или пък влюбена
сърдечност,
която някога
във изобилие
сме имали...

23.08.2006год.

... все повече
отколкото някога си искал

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...