Sep 10, 2004, 9:18 PM

Посвещение

  Poetry
1.3K 0 0

Ти-ангелски очи,
невинен поглед на дете.
В душата ми искри
лъчът на твоето небе.

Ти-истина съзиращ,
откриващ всичко без следа.
Спасяваш всеки миг умиращ,
защото не боиш се от смъртта.

Ти-сияние на радост
и усмивка от сълзи.
във теб живее вечна младост;
събуждаш хиляди мечти.

Ти-дъжд пороен,
донасящ топли мисли за дома.
За теб е всеки миг спокоен,
защото носиш мир и светлина.

Ти-същество неземно,
родило се в света ни крив,
благодаря ти,че си тъи вълшебно
и правиш всеки цвят красив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВишнЯна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...