Jun 7, 2019, 3:04 PM

Посветена нежност

901 0 0

Ти стих си, стон отминал, разбиваща вълнá от истини отнесена от топъл полъх.

Олекотяващо бяло сияние ме устремява скоростно и политам.

Посвещавам ти най-свидното - сълзите си, за малко хора днес се плаче,
а без сълзите из живота вълненията ни пресъхват и нагарчат.
И всяка капка стекла се до устните е стичане след наше сливане,
превръщам я красиво в любим рефрен, загръщам я за да се чувства сигурна .
Без теб тъгувам и изгарям егото. Ранимо е, завихрено, намерено уплашено и крехко. Красиво го превръщам в песен, за да се разтвори из душата ми.
Разгарям въглени от страст, разстилам ги по тялото и нажежавам всяко окончание.

Докосването в думите ни открива в мен нов свят и призовава за превземане.
Слънчево до разпукване става сърцето ми цялото, милвам те с кратички срички,
с нашите кодове те прегръщам, сливам се в истини и ги наричам,
всеки път влюбвам се, рея се в спомени.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Infinity All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...