Apr 7, 2018, 3:21 AM

Посветено

  Poetry » Love
590 2 3

Да съм тук днес е мой собствен избор.

Сто посоки започват пред мен. 

Всяка крачка сега ще е изход. 

Но избирам си твойте ръце. 

 

Те небето ми цяло побират,

щом погледна към теб - и летя. 

Как да тръгна, когато намирам 

в тебе всичко, мечтано в света?

 

Позволи ми за миг да послушам

как животът се стеле край теб. 

И в уютен момент да се сгуша

като малко щастливо дете.

 

Ти товара вселенски повдигаш

от гърдите ми, час подир час. 

Ако всичките пътища имам, 

ще захвърля билет и компас. 

 

Планини и морета са нищо, 

чудесата са шум неразбран, 

ако мога пред мен да те виждам 

само миг. И в мига след това. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, радвам се да споделя...
    🌷
  • Обичам да те чета, отново силен заряд. Поздрав!
  • Силата, красотата и истинността на собствения избор, браво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...