Замлъкна дворът. Прекатурен,
без дим от лани спи коминът.
Току удавени от буря,
тревясват лозе и градина.
И птици, тука нежелани,
плода кълват. Но те не пеят.
Струи от жарките му рани
кръвта и сигур' киселее.
Плода кълват (ако го има);
пирът е кратък и безмълвен.
Струи кръвта и по̀ опива
пръстта, която те погълна.
© Александър All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
