Apr 9, 2012, 12:12 PM

Посветено...

  Poetry
1.2K 2 9

Когато търсиш истина, не я търси

по първокласни пътища и магистрали.

Защото всяка истина гнезди

покрай планинските пътеки и чукари.

 

 

Където с изранени длани, ходила

отвъд предела си си стигнал.

Защото истината е една.

И само горе можеш да я имаш.

 

 

 

Защото истината не пълзи.

Тя горда е. И обитава върховете.

И само във гнездото на орли

и в чашка на планинско цвете свети...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...