Посветено на една майка
Не е лесно да бъдеш щастлива, нали?
Да си майка, съпруга и все пак жена.
Да превръщаш в любов уморените дни
и да носиш с усмивка прикрита тъга.
Да отваряш душата си в всеки момент,
да раздаваш подслон, даже често бездомна,
да си истинска, силна, но с нежно сърце
да рисуваш деня с недовършени тонове.
Да си ти – не е лесно, но пък имаш небе,
с всички багри и звуци на лятна симфония,
отразени в очите на малко дете,
и в човека до теб, затова ще си спомниш,
че чрез болка се ражда всяка трайна следа,
всяка книга и стих, всяка мъдрост изречена
и чрез болка дошли сме със теб на света,
и чрез нея оставаме истински вечни.
Затова не унивай, когато боли,
а създавай – семейство, картини и себе си!
Аз това ти желая – твори и бъди!
Kато майка, съпруга, жена
и безбрежие...
© Деси All rights reserved.
