Посветено на вас
Може би пишеш тъжни поеми,
a пък всъщност си ведър човек.
Нека болката да отнемем,
като я превърнем в стих и куплет.
Да раздадем на света радостта си,
да превържем страха със живот.
Да изтръгнем гнилия корен,
да открием във всеки - поет.
Да прегърнем залеза вечер,
утро в тъмното да родим.
Да напишем своята песен,
после в нея да изгорим!
Живи са нашите поеми
и умираме с всяка от тях.
В стиха по-чисти се раждаме,
запечатали болка и страх.
Тук при вас дойдох да разкажа,
от какво денят ми боли.
Споделеното, стихове ражда,
а таланта ви ме прероди.
P.S
Реших да не пиша на всеки
колко много вълнувам се с вас,
затова посветено да бъде
и в стиха да ви благодаря!
© Петя Данаилова All rights reserved.
