Дали в душата ми ще завали,
следобедно след тежката омара?
Във клонките на близките ели
ветрецът ми навява болка стара!
И капчици в косите се заплитат,
и кротичко страните ми обливат,
неканени при мене те долитат,
очите във тъмата не заспиват...
А облаците мътни с бурен тътен,
предвестници на бурята - присвяткат,
във небосвода зъл и непристъпен,
клонаците самотни жално чаткат!
И в тази мътно - жалостна картина
сълзите ми се сливат със ръмежа,
сред калната, размазана върлина,
потъвам сам....на птиците с летежа!
07.07.2016 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.