Сега утехата е в звездния ти храм,
щом блестиш наравно със звездите.
Да беше тъй и в детството летял,
ти нямаше от болка да се сриваш.
Ти нямаше да плачеш със сълзи,
с които все небетата си молил -
да можеш с дъх от обич да летиш
и душата ти да се усмихва в полет.
Сега утехата е в звездния ти храм,
щом блестиш наравно със звездите.
Такъв живот насън не си живял,
щом днес си повече от птица!
© Аз All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
