Раждането на любовта
(Ах, ти, любов)
Ах, ти, любов, ти, любов непозната,
ти сътворяваш живот на Земята!
Кой те поражда, че тъй си желана,
винаги в нова ефирна премяна!
Търси човекът, дано те намери,
че да отвори невидими двери,
и да навлезе във стаята, дето
тихо спотайваш се ти във сърцето!
В който дом влезеш - на Него, на Нея,
ти си за тях като приказна фея...
Вечно пораждаш красиви копнежи,
тръпнат пред тебе девойки, младежи!
Даже и хора на възраст почтена –
де са в хармония с цяла вселена,
ти ги подтикваш на тези години,
сън да сънуват с цъфтящи градини!
С Нея ли, с Него – вървиш по Земята,
търсиш, намираш, докосваш сърцата...
Обич до обич, очи до очите,
химна Божествен запяват душите!
Там от небето, над вас обозримо,
Бог ви изпраща любов невидимо.
После в амнезия идва забрава –
даваш и взимаш, туй що ти се дава.
Много са, Господи, Твоите дари,
пращаш ни мили, любими другари,
с тях любовта – да ни прави щастливи.
Вечно Те славим, додето сме живи!
22, 20 ч., 12 април 2012
("Повеите на любовта" – 2 книга)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
