Повест на самоубилите се
и загинали поети
Самотният поет умря,
душата му се изпари,
а слънцето така и не изгря,
а в облаците някъде се скри.
Достойният поет загина,
но кой ли трепва от това?
Завинаги оттук замина,
оставил спомен – своите слова.
Красивият поет го няма,
защото не можа да понесе
една безсъвестна измама
която само смърт ще донесе.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
