Повест на самоубилите се
и загинали поети
Самотният поет умря,
душата му се изпари,
а слънцето така и не изгря,
а в облаците някъде се скри.
Достойният поет загина,
но кой ли трепва от това?
Завинаги оттук замина,
оставил спомен – своите слова.
Красивият поет го няма,
защото не можа да понесе
една безсъвестна измама
която само смърт ще донесе.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
