Повикана мечта
Дойде с топлината на отронен звук,
невидимо разля мелодия в сърцето.
И вече знаех, Ти си близо, Ти си тук,
усмивка озари в сияние лицето.
Извика в мен заровена мечта,
повика я с най-топъл глас по име.
Поникна нежно крехката трева
от Твоето дихание неизразимо.
Бял гълъб всред простора прелетя
в крилете зазвуча рефрен от песен.
В този миг неземен чувствах, че летя
над всичко тежко в път не лесен.
Сега щастливо пее детската мечта,
оглежда се в очите чисти на небето.
Облече се в първите цветя на пролетта,
изпраща стих по изгрева в морето.
© Мария All rights reserved.
