ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече,
корията на сухо шумна пак – и листопадът почна да се стелва,
над мен небето в падащия мрак звездите разпиля като от делва,
и – татък премалялата река – пламтяха вече първите стърнища,
и щом се жлътне дългата лъка, ще опнат катунарите платнища,
над спечени от черен пек блата се стяга вече щъркелът за полет,
преди да се зарее над света, прости се с мен до следващата пролет,
и залезът на хълма прокърви, и слънчицето – вятър го отнесе... ...