Nov 10, 2013, 7:49 PM

Практиколог

  Poetry
591 0 1

( Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно случайна)

 

Беше най-слабият в клас.

Имаше среден успех - две.

Често не влизаше в час,

а и защо ли му бе!

 

"Няма шанс за успехи" -

смятаха всички така.

Тежките мисли са леки

пред предопределена съдба.

 

Свърза се с яки момчета.

Стана им лидер дори.

Разбираше от бой човекът.

Биеше и мъже, и жени...

 

Юмрукът му беше знаме.

След него народ - гора.

Дори веднъж се закани

да стане държавен глава.

 

Естествено, стана практикът.

Кой би могъл да го спре?

Единствено в политиката

не трябват умни мъже.

 

Тогава направи промени -

вузовете закри.

Практикологията без време

за водеща обяви.

 

Дъвчат ме разни мисли,

гризе ме кучешки яд.

Кой е измислил книгите

в този практичен свят?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...